Групово-динамичната лаборатория за професионалисти създава условия за уникално по своите характеристики общуване. То е експериментиращо и във висока степен изкуствено. Може да се твърди, че е артистично и има характер на изкуство както за участниците, така и за фасилитаторите. Някои смятат, че лабораторията е близка до happening, като запазва при това своята висока професионална и научна стойност.
Подпомогнато от умелата работа на фасилитаторите, общуването в малката и голяма група придобива „двояк“ характер:
1. В афилиативната плоскост на привличане или отхвърляне (като първично еротично взаимоотношение). В тази плоскост взаимодействието между социалните партньори не е с цел постижение с измерим външен резултат, а цел е самото междуличностно общуване като сближаване. Изпъкват следните групово-динамични полюси: сближение, съединение, съвокупление/отказ от сближение, съединение, съвокупление. Разбира се, като психолози знаем, че еротичното най-често не е физически сексуалното. В повечето интеракции то има надеротичен, сублимиран характер.
2. В плоскостта на Homo economicus, като съзнавано и несъзнавано калкулиране на изгодата и вредата от реално или виртуално, фантазно общуване.
Ние, психолозите сме свикнали да работим повече в афилиативната плоскост, там да разнищваме проблемите на нашите клиенти и често забравяме другото – пресметливостта. Групово-динамичната лаборатория позволява да развием сензитивност към това, какво харесваме или не харесваме в другия, но ни помага да вникнем и в много по-силно табуизирания аспект, а именно, каква изгода или вреда носи общуването с друг член на общността или групата.
Групово-динамичната лаборатория разкрива динамиката на сътрудничеството и съревнованието. На пръв поглед обединяването на две толкова различни, дори противоположни явления като сътрудничеството и съревнованието изглежда нелогично.
В действителност особено важен елемент на социално компетентното поведение имаме в случаите, когато личността е в състояние да разграничи ситуациите, които изискват съревнователна активност, от ситуациите, при които само засилването на сътрудничеството би довело до постигане на целта. При дейности, изискващи сътрудничество, участващите във взаимодействието лица преследват същите цели, т.е. успехът на единия е също успех и за другия.
Съществуват няколко варианта на кооперативно поведение в група:
– при съвместна дейност всеки от партньорите действа в пряка връзка с другия за постигане на целта;
– при подпомагаща дейност единият партньор реализира постигането на целта, а другият изпълнява помощни операции;
– при конвертираща дейност партньорите осъществяват напълно различни, но взаимно допълващи се дейности.
Съперничеството и конфликтът отиват, разбира се, отвъд съревнованието. При тях не се иска подобряване на собствените постижения, а се цели намаляването на резултатите на другия, причиняване на вреда.