Или за правото да бъдеш информиран vs. правото да бъдеш забравен
Днес високотехнологичната среда, в която „интернет на нещата“ напълно разчупва традиционните методи за добиване на познание, ни предоставя безпрецедентния шанс да разполагаме с огромни информационни масиви чрез устройства, побиращи се в дланите ни. Това се явява и предпоставка ежедневно да наблюдаваме интересен „двубой“ между две основни лични и човешки права, признати в Европейския съюз (ЕС) – правото да бъдеш информиран vs. правото да бъдеш забравен.
Двубоят
Правото да бъдеш информиран съчетава правото на достъп до информация със свободата на изразяване и медийната свобода, необременени от цензура. Известността и силата на този претендент, които той набира с развитието на технологиите, са толкова големи, че са го превърнали в своеобразен кръстник на епохата, в която живеем, а именно – постинформационното общество.
vs.
Правото да бъдеш забравен от своя страна ни дава възможност да защитим неприкосновеността на личния си живот във време, в което „присъствието“ на околните в него е въпрос на няколко кликвания. Това е значително по-младият участник в „двубоя“ между двете права. Но въпреки че е официално признато от Съда на ЕС едва през май миналата година, популярността му расте със завидни темпове, както впрочем и технологиите, които наложиха признаването му.
Дори един бегъл поглед върху тези две права спокойно би могъл да ги постави в двата ъгъла на боксовия ринг. Двата претендента в този двубой са толкова еднакви, колкото са двете страни на една монета. Затова и реализирането на едното почти винаги означава ограничаване на другото. Или иначе казано – сблъсъкът е неминуем.
Новият претендент
Макар и признато наскоро, при това само в ЕС, правото да бъдеш забравен всъщност далеч не е модерна концепция. Осъзнаването на нуждата от него започва още през XIV век, когато английският законодател се опитва да защити правото на лична сфера, нареждайки да бъдат арестувани подслушвачите и воайорите. В края на XIX век пък двама американски юристи формулират идеята за правото „да бъдеш оставен на мира“.
Към момента според Съда на ЕС „правото да бъдеш забравен“ дава възможност на всяка личност да поиска от оператора на дадена интернет търсачка да деактивира част или всички връзки към онлайн материали, които биха се появили в списъка с резултати от търсенето, ако някой въведе като критерий за търсене имената на конкретния човек. По този начин всеки има възможността да „поправи“ дигиталната си самоличност.
Статията е достъпна в онлайн изданието на „Капитал“: Адв. Весела Кабатлийска „Забрави ме, ако можеш“